Ранна неутрална оценка

1.1. Ранна неутрална оценка (Early Neutral Evaluation)

Определение: Ранната неутрална оценка е форма на алтернативно разрешаване на спорове (АРС), при която страните канят неутрална трета страна да даде мнение по съществото на техния случай или конкретни аспекти на случая. Третото неутрално лице – оценителят обикновено е адвокат или пенсиониран съдия – опитен професионалист в съответната област на правото. Този вид АРС намира широко приложно поле в страните, прилагащи системата на прецедентното право – commom law.

Ранната неутрална оценка се провежда на ранен етап от съдебното производство, което позволява на страните да оценят своите предимства и недостатъци, потенциални рискове и разходи, свързани с продължаването на съдебното производство. Неутралният оценител е безпристрастен и няма интерес от резултата на делото – преглежда доказателствата, правните аргументи и позициите на всяка страна.

Цел на процеса е да позволи на страните да получат една ранна и неутрална оценка относно силните и слабите аспекти на техния казус и да им позволи да осъществят точна преценка относно потенциалното развитие на евентуално съдебно производство. Процесът се базира основно на техниката „сверка с действителността“, която позволява на участниците в спора и техните адвокати да получат ценна обратна връзка както относно своите реални шансове в съдебна фаза на едно бъдещо производство, така и относно шансовете на насрещната страна[1]. 

В рамките на процеса на ранна неутрална оценка всяка от страните има право да изложи своята позиция и да представи своите доказателства на третото неутрално лице – оценител. Това лице, от своя страна, е задължено да се запознае подробно с представените материали и на база на изложените аргументи да предостави обоснованото си становище относно какво би постановил съда в случай на съдебен процес и да предложи евентуални варианти за решаване на спора. Становището, с което по същество процедурата приключва, не е обвързващо за страните и те не могат да се позовават на него в рамките на евентуално последващо производство за доказване на определени свои права. Макар оценката да не е правно обвързваща, тя служи като информирано мнение за това какво би могло да се очаква като позиция на съда. След обратната връзка от неутралния оценител, страните могат да се ангажират в преговори за уреждане на спора без необходимостта от съдебно разглеждане. Процедурата позволява участниците да разберат по-добре силните и слабите си страни и да вземат информирани решения относно продължаването на съдебния процес или уреждане на спорните въпроси извънсъдебно. Важно е да се отбележи, че успехът на ранната неутрална оценка зависи от готовността на страните да участват в преговорите добросъвестно и да вземат предвид съветите на неутралния оценител. Въпреки че ранната неутрална оценка може да бъде ценен инструмент за уреждане на спорове, е възможно тя да не е подходяща за всички случаи или конфликти, тъй като страните невинаги са готови да представят предварително всичките си доказателства, аргументи, информации.

1.2. Мини съдебен процес

Мини съдебен процес е подвид на ранната неутрална оценка, където третото неутрално лице е пенсиониран съдия и страните участват задължително с адвокатите си, като максимално се симулира реален процес – в някои случаи дори се осигурява обстановка, наподобяваща съдебна зала за максимална достоверност. В мини съдебен процес съдията компетентно води ”разиграването” на съдебния процес, така както би протекъл в реално време. Той може да изяснява на страните спорните въпроси и прави оценка на случая, като накрая излиза с решение, което не е обвързващо за страните, но дава индикации в каква посока би могъл да се развие евентуален съдебен процес.

1.3. Установяване на факти от неутрално лице (Neutral Expert Fact-finding)

Определение: процес, при който едно трето неутрално за спора лице, притежаващо квалификация в определена област, установява определени факти от значение за страните и потенциалното решаване на спора.

При тази процедура третото лице се назначава, за да се определи какви са „фактите“ в даден спор. В някои случаи то може да бъде упълномощено да издаде оценка на ситуацията, препоръка по процедура или как да бъде разрешен спорът. Ако се използва като техника за АРС, констатациите относно фактите трябва да останат поверителни. Процедурата по установяването на факти от неутрално лице обичайно представлява етап/стъпка към същинска процедура за решаване на спор и започва с договор между страните и оценителя, който предвижда правилата за провеждане на процедурата, задълженията и хонорара на неутралното лице. Характеристика на самия процес е, че същият не следва строго определени процесуални правила и не съблюдава определени норми за събиране на доказателства. Страните–участници могат да го преустановят и да преминат към медиация или друг предпочитан от тях АРС във всеки един момент. За целта процедурата е напълно конфиденциална, а ефективността на установяването на факти зависи от задълбочеността на процеса, надеждността на източниците и спазването на етичните и законови стандарти. Това е основополагаща стъпка за достигане на добре информирани заключения и вземане на решения въз основа на точното разбиране на съответните факти.

Третото неутрално лице може да използва различни методи за установяване на факти в зависимост от контекста. Това може да включва прегледи на доказателства, документи, анализ на данни, проучвания, посещения на място и експертни мнения. Изборът на методи често зависи от естеството на запитването и необходимата информация. Важно е да се документират източниците на информация и получените констатации, да се проверява информацията от множество източници, за да гарантират нейната точност и надеждност. Това може да включва дори консултации с други експерти. В правния контекст установяването на факти трябва да се придържа към правните и етични стандарти, вкл. зачитане на поверителността, спазване на съответните закони и разпоредби и гарантиране. 

Установяването на фактите изисква обективен и безпристрастен подход. Участниците в процеса трябва да се стремят да събират информация без пристрастия, лични мнения или предубеждения. Същевременно процесът по установяване на факти от неутрално лице (което може по същество да бъде сравнявано с „вещото лице“ в рамките на съдебното производство) подпомага страните да отделят спорното от безспорното, като потенциално лимитира обхвата на спора единствено до конфликтните точки, уточнявайки безспорните въпроси и отстранявайки потенциални спорове, произтичащи единствено от недостатъчна или недостоверна информация. Нещо повече, оценителят не носи отговорност за евентуалните вреди, които всяка една от страните може да претърпи в резултат на установените от неутралното лице факти. Установяването на факти често е критична стъпка в разрешаването на спорове – точното разбиране на фактите може да улесни честните и справедливи решения.

 

[1] https://www.lexisnexis.co.uk/legal/guidance/early-neutral-evaluation-ene