Определение: процес, целящ страните да решат определен проблем, като участват директно в обмен на потенциални решения на даден въпрос, без посредничеството на трето неутрално лице. В рамките на процеса страните преговарят директно една с друга без помощта на неутрално лице. При някои преговори се привличат адвокати, които са в ролята на Collaborative Practitioners – това означава, че ако преговорите не завършат със спогодба и спорът бъде отнесен пред съда или пред арбитраж, тези лица (Collaborative Practitioners) се оттеглят и спорещите страни трябва да ползват услугите на други правни кантори за представителство при решаването на спора. По съществото си преговорите представляват най-директният вид АРС, в рамките на който страните разчитат на достигането на спогодба посредством взаимно задоволяване на интересите на участващите. Поради емоционалната връзка на страните с конфликта и различни вътрешни противоречия (като например конфликта между интересите на пълномощник – упълномощител), доста често преговорите се явяват неефективно средство за разрешаване на конфликти, особено в случаите на тежки спорове.