СТАНОВИЩЕ
относно
проекта на Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс и свързаните изменения в Закона за медиацията
от Професионална Асоциация на Медиаторите в България /ПАМБ/
ПАМБ е обединение на правоспособни медиатори и обучители по медиация. Асоциацията ни е одобрена да обучава медиатори от Министъра на правосъдието със заповед ЛС-04-900/28.11.2007 и за последните 18 години е обучила над 2000 медиатора - в базови и специализирани надграждащи курсове. През годините ПАМБ е работила по множество национални и международни проекти свързани с медиацията, в партньорство с местни и чуждестранни организации на медиатори. ПАМБ предоставя компетентно и качествено съдействие при разрешаване на спорове, популяризира ефективното разрешаване на конфликти чрез медиация, работи активно за изграждане на общност от съмишленици за развитието и утвърждаването на медиацията в България. ПАМБ приема за своя мисия да помогне за изграждането на култура на общуване, в която хората проявяват толерантност и решават споровете си добронамерено, като направи медиацията популярна, достъпна и качествена услуга.
I. Общи бележки
Предложеният проект на ЗИД на ГПК и свързаните с него изменения в Закона за медиацията (ЗМ) са съобразени с Решение № 11 от 2024 г. на Конституционния съд, с изискванията на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) и с добрите европейски практики. Основната цел е да се въведе ефективна, съобразена с Конституцията уредба на съдебната медиация, която съчетава задължителност на информирането със запазване на доброволността при същинската процедура.
II. Положителни аспекти на законопроекта
- Възстановена е конституционната съобразност:
- Заменена е отхвърлената от КС задължителна медиация с задължителна информационна среща – по този начин се запазва правото на достъп до съд, като страните не са задължени да участват в същинска медиация.
- Участието в медиацията остава доброволно, а санкции се предвиждат само за неявяване на информационната среща без уважителна причина.
- Ясно разграничение между информационна среща и медиация:
- В чл. 140а1 ГПК и чл. 13 от ЗМ ясно се формулира целта на информационната среща – запознаване на страните с принципите на медиацията, без ангажиране с участие в нея.
- Конкретни критерии за задължаване към информационна среща:
- Законопроектът включва 12 категории дела (чл. 140а1, ал. 1), които статистически показват най-висок процент на успешно постигнати споразумения в практиката.
- Съдът прилага конкретни позитивни и негативни критерии за определяне на подходящи спорове (чл. 140а1, ал. 2 и 3).
- Финансови стимули за доброволно уреждане на спора:
- Предвижда се връщане на 75% от държавната такса при постигнато споразумение чрез медиация, което насърчава страните да се споразумеят.
- Съхранено е развитието на съдопроизводствените действия:
- Дори при насрочена информационна среща, производството не се спира, освен при изрично общо искане (чл. 140в ал. 3 ГПК).
- Облекчено финансиране:
- Разходите за до 3 часа медиация и информационна среща се поемат от бюджета на съда, което премахва финансовата бариера за страните.
- Процесуална икономия:
- Възможността едно споразумение да бъде представено по няколко дела и съответните производства да бъдат прекратени (чл. 18, ал. 3 ЗМ) улеснява страните и облекчава съдебната система.
- Изисквания към медиаторите:
- Законопроектът не въвежда конкретно изискване за образование на медиаторите. Това води до разбирането, че ще бъде запазено настоящото положение, т.е. медиаторите да имат всякакви професии и образователен ценз. Подкрепяме това положение, като може да се мисли в насока съгласуваност със законопроекта за извънсъдебната медиация, в който има изискване за бакалавърска степен на медиаторите независимо в какво област.
III. Възможности за усъвършенстване
- Повишаване на информираността на страните и адвокатите:
- Би било полезно да се предвиди нормативно задължение адвокатите да уведомяват клиентите си за възможността за медиация още при първоначалната консултация.
- По-точна дефиниция на „неоснователно неучастие“:
- За да се избегнат нееднакви тълкувания от съдилищата, може да се даде пояснение какво представлява „неоснователно неявяване“ на информационна среща (чл. 92а, ал. 2).
- Създаване на възможности за изпълнимост на клауза за медиация по чл. 11 ал. 5 от ЗМ.
Предлагаме да се предвиди основание за спиране на съдопроизводствените действия в чл. 229 ГПК по възражение на ответната страна за наличие на медиационна клауза докато трае процедурата по медиация в разумен срок.
Въвеждане на понятие за медиационна клауза, като клауза в договор, която предвижда задължителнo провеждане на процедура по медиация като условие за предяваване на иск пред съд.
Също предвиждане на условия за изпълнимост на медиационната клауза:
- Категоричен език, който да създава задължение за страните за медииране на спорове помежду им;
- Да включва ясни процедури по признати правила за провеждане на процедура по медиация;
- Да се предвижда ясен срок за медииране на спора.
- Гаранции за поверителност на медиационната среща
Създаване на разпоредба, която да гарантира ясно и недвусмислено задължението на страните да не използват информация, получена в медиационната среща в последващото развитие на съдопроизводствените действия. Въпросното предложение е вдъхновено от англосаксонската традиция и принципа за "without prejudice", преведен и в Словения ( чл. 12 oт ZAKON O MEDIACIJI V CIVILNIH IN GOSPODARSKIH ZADEVAH (ZMCGZ), като задължение да не използват информация, получена в медиационната среща в последващото развитие на съдопроизводствените действия. Въпросната промяна ще даде много повече свобода на преговаряне на страните в рамките на процедурата по медиация. Принципът "without prejudice" защитава добросъвестните преговори, насърчава извънсъдебни споразумения, изключва възможността дадена страна да бъде "наказана" за опитите си да се договори.
- Прецизиране на изключенията за препращане към медиация в чл. 140а ал. 3 т. 7 ГПК
Оценяваме положително неизчерпателното изброяване на обстоятелства за неподходящност на спора за медиация, а именно чл. 140а ал. 3 т. 7 ГПК.
Считаме за подходящо изрично да се добави сред изключенията и – доказателства за проведена процедура по медиация в извънсъдебен център.
- Прецизиране на изключенията за препращане към медиация в чл. 140а ал. 3
т. 4 ГПК, а именно конкретизиране на понятието убедителни доказателства за извършено насилие.
- Отмяна на изискването за лично участие в процедурата по медиация, тъй като това представлява "препятствие" по отношение на правосъдието. Следва да отбележим, че в медиации свързани с делби, наследствени спорове, с множество участници или участници в напреднала възраст, болни и т.н. е трудно да се съберат лично всички страни – в такива случаи се представляват по пълномощие. Считаме, че забраната да се участва чрез пълномощник ненужно може да възпре процедурата по медиация, особено съдебната.
