Помирение

Помирението представлява оценъчен, незадължителен и доброволен, подпомогнат процес на преговори, при който прието от двете страни трето неутрално лице, без власт да наложи решение, им съдейства да разберат/осъзнаят обективните параметри, на основата на които може да се постигне резултат. Помирителят  помага страните да идентифицират зоната на възможното разбирателство, като може да дава свое мнение и становище. Помирителят може да прави собствени предложения на възможни решения.

Дълго време термините медиация и помирение са се използвали като взаимнозаменяеми, тъй като тези два метода са тясно свързани. И двата способа са гъвкави процедури, които имат за цел да потърсят, без да налагат, решение, което да прекрати спора. И при медиацията, и при помирението страните с помощта на неутрално трето лице определят въпросите на несъгласие, обмислят алтернативи, разработват варианти, и се стремят да постигнат споразумение. Разликата между тях се обуславя от факта, че при помирението акцентът се поставя върху отношенията и целта му е помиряване на позициите на страните, а не непременно търсене на нови взаимоизгодни решения. С разликата в целите е свързано и различието в ролята на третото лице. Медиаторът няма ролята на съветник и не предлага решение по същество на спора, той само насочва процеса на медиация и по този начин подпомага споразумението. Помирителят има по-активна роля – може да упражнява ролята на съветник по отношение на съдържанието на спора и изхода, без да взема решението. Помирителят може да прави предложения по съдържанието на споразумението, да дава експертно мнение по въпросите, свързани с него и да насърчава активно страните да се споразумеят. В допълнение към тези разлики, медиацията, макар и неформален процес, е доста по-структурирана от помирението.