05
Сря, Окт


Обн., ДВ, бр. 110 от 17.12.2004 г., изм. и доп., бр. 86 от 24.10.2006 г., доп., бр. 9 от 28.01.2011 г., изм. и доп., бр. 27 от 1.04.2011 г.

Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Приложно поле
Чл. 1. Този закон урежда отношенията, свързани с медиацията като алтернативен способ за разрешаване на правни и неправни спорове.
Понятие за медиация
Чл. 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице - медиатор, подпомага спорещите страни да постигнат споразумение.
Предмет на медиацията
Чл. 3. (1) (Доп. - ДВ, бр. 27 от 2011 г. ) Предмет на медиация могат да бъдат граждански, търговски, трудови, семейни и административни спорове, свързани с права на потребители, и други спорове между физически и/или юридически лица, включително и когато са презгранични.
(2) Медиация се провежда и в случаите, предвидени в Наказателно- процесуалния кодекс.
(3) Медиация не се провежда, ако закон или друг нормативен акт предвижда друг ред за сключване на споразумение.
Организация на медиацията
Чл. 4. Медиацията се осъществява от физически лица. Тези лица могат да се сдружават с цел осъществяване на дейността. Лица, осъществяващи функции по правораздаване в системата на съдебната власт, не могат да извършват дейност по медиация.

Глава втора
ПРИНЦИПИ НА МЕДИАЦИЯТА

Доброволност и равнопоставеност
Чл. 5. Страните имат равни възможности за участие в процедурата по медиация. Те участват в процедурата по своя воля и могат по всяко време да се оттеглят.
Неутралност и безпристрастност
Чл. 6. (1) Медиаторът не проявява пристрастие и не налага решение по спора.
(2) В процедурата по медиация всички въпроси се уреждат по взаимно съгласие на страните.
Поверителност
Чл. 7. (1) (Предишен текст на чл. 7 - ДВ, бр. 27 от 2011 г. ) Разискванията във връзка със спора са поверителни. Участниците в процедурата по медиация са длъжни да пазят в тайна всички обстоятелства, факти и документи, които са им станали известни в хода на процедурата.
(2) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2011 г. ) Медиаторът не може да бъде разпитван като свидетел за обстоятелства, които са му доверени от участниците и имат значение за решаването на спора - предмет на медиацията, освен с изричното съгласие на участника, който му ги е доверил.
(3) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2011 г. ) Изключение от поверителния характер на медиацията се допуска в случаите, когато:
1. това е необходимо по съображения за нуждите на наказателния процес или свързани със защитата на обществения ред;
2. трябва да се осигури закрилата на интересите на деца или да се предотврати посегателство над физическата или психическата неприкосновеност на определено лице, или
3. разкриването на съдържанието на споразумението, постигнато в резултат на медиация, е необходимо за прилагането и изпълнението на същото споразумение.

Глава трета
ПРАВНО ПОЛОЖЕНИЕ НА МЕДИАТОРА

Общи изисквания
Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2006 г.) (1) Медиатор може да бъде само дееспособно лице, което отговаря на следните изисквания:
1. не е осъждано за престъпления от общ характер;
2. завършило e успешно курс на обучение за медиатор;
3. не е лишено от право да упражнява професия или дейност;
4. (доп. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) има разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, ако лицето е чужд гражданин;
5. вписано е в Единния регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.
(2) (В сила от 1.01.2007 г.) Изискването по ал. 1, т. 4 не се прилага за граждани на държавите - членки на Европейския съюз, на другите държави на Европейското икономическо пространство и на Швейцария.
(3) Министърът на правосъдието издава удостоверение на медиатора за вписването му в Единния регистър на медиаторите.
(4) Министърът на правосъдието одобрява със заповед организациите, които обучават медиатори. Условията и редът за одобряването им, както и изискванията за обучението на медиаторите се определят с наредба на министъра на правосъдието.
(5) Когато лицето - кандидат за медиатор, и организацията, която кандидатства да обучава за медиатори, не отговарят на нормативните изисквания, министърът на правосъдието отказва със заповед вписването в Единния регистър на медиаторите, съответно одобряването. Заповедта може да се обжалва пред Върховния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Единен регистър на медиаторите
Чл. 8а. (Нов - ДВ, бр. 86 от 2006 г.) (1) Министърът на правосъдието създава и поддържа Единен регистър на медиаторите.
(2) В Единния регистър на медиаторите се вписват:
1. име, единен граждански номер (личен номер на чужденец), гражданство, образование, професия, допълнителна специализация в областта на медиацията, организацията, в която лицето е обучавано, владеене на чужди езици, адрес и телефон за контакт и номер на медиатора;
2. заличаване и отписване на медиатора;
3. организацията, в която е обучен медиаторът;
4. промени в обстоятелствата по чл. 8, ал. 1, т. 1, 3 и 4.
(3) Единният регистър на медиаторите е публичен.
(4) Лице, вписано в Единния регистър на медиаторите, заявява писмено до министъра на правосъдието за промени в обстоятелствата, които подлежат на вписване, в 14-дневен срок от настъпването им.
(5) Когато отпадне някое от изискванията на чл. 8, ал. 1, т. 1, 3 и 4, министърът на правосъдието издава заповед, с която заличава медиатора от Единния регистър на медиаторите. Заповедта може да се обжалва пред Върховния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(6) Редът за вписване, отписване и заличаване в Единния регистър на медиаторите се определя с наредбата по чл. 8, ал. 4.
(7) Информацията по ал. 2, т. 1 за единния граждански номер (личен номер на чужденец) се предоставя при условията и по реда на Закона за защита на личните данни.
Такси
Чл. 8б. (Нов - ДВ, бр. 86 от 2006 г.) Министерството на правосъдието събира такса за вписване в Единния регистър на медиаторите и за одобряване на организациите, които обучават медиатори, в размер, определен с тарифа, приета от Министерския съвет.
Правила за поведение на медиатора
Чл. 9. (1) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2006 г.) Медиаторът осъществява дейността си добросъвестно при спазване на закона, добрите нрави и процедурните и етичните правила за поведение на медиатора. Тези правила се определят с наредбата по чл. 8, ал. 4.
(2) Медиаторът приема да води процедурата само ако може да гарантира своята независимост, безпристрастност и неутралност.
Задължения и отговорност на медиатора
Чл. 10. (1) Медиаторът не може да дава правни съвети.
(2) По време на процедурата медиаторът е длъжен да се съобразява с мнението на всяка от страните по спора.
(3) Медиаторът се оттегля от процедурата при възникване на обстоятелства, които биха породили съмнение в неговата независимост, безпристрастност и неутралност.
(4) Медиаторът не може да съобщава на другите участници в процедурата обстоятелства, които се отнасят само до една от страните по спора, без нейното съгласие.
(5) Медиаторът не отговаря, ако страните не постигнат споразумение.
(6) Медиаторът не отговаря за неизпълнение на споразумението.

Глава четвърта
ПРОЦЕДУРА ПО МЕДИАЦИЯ

Откриване на процедурата
Чл. 11. (1) Процедурата по медиация започва по инициатива на страните по спора, като всяка от тях може да направи предложение за разрешаване на спора чрез медиация.
(2) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2011 г. ) За начало на процедурата по медиация се счита денят, в който страните са постигнали изрично съгласие за започването й, а когато липсва изрично съгласие - денят на първата среща на всички участници с медиатора.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 27 от 2011 г. ) Предложение за разрешаване на спора чрез медиация може да направи и съдът или друг компетентен орган, пред който спорът е отнесен за решаване.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 27 от 2011 г. ) Съгласието на страните възможен бъдещ спор между тях да бъде разрешен чрез медиация може да бъде уговорено и като клауза от договор.
Действие на началото на процедурата по медиация върху давностния срок
Чл. 11а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2011 г. ) Давност не тече, докато трае процедурата по медиация.
Участници
Чл. 12. (1) Процедурата по медиация се осъществява от един или повече медиатори, посочени от страните.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2006 г.) Страните по спора участват в процедурата лично или чрез представител. Упълномощаването се извършва в писмена форма.
(3) В процедурата по медиация могат да участват и адвокати, както и други специалисти.
Действия на медиатора
Чл. 13. (1) Преди провеждане на процедурата медиаторът информира страните за същността на медиацията и за нейните последици и изисква тяхното писмено или устно съгласие за участие.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2011 г.  )  Медиаторът е длъжен да посочи всички обстоятелства, които могат да породят в страните основателни съмнения относно неговата безпристрастност и неутралност, включително и когато медиаторът е лице:
1. което е съпруг или роднина по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен на някоя от страните или на неин представител;
2. което живее във фактическо съпружеско съжителство със страна по спора - предмет на медиацията;
3. което е било представител или пълномощник на страна по спора - предмет на медиацията;
4. относно което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговата безпристрастност.
(3) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2011 г.  ) Медиаторът подписва декларации за безпристрастност, в които посочва и обстоятелствата по ал. 2 за всяка процедура, за която е определен, и ги предоставя на страните по спора.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 27 от 2011 г.  ) В хода на процедурата се изяснява същността на спора, уточняват се взаимноприемливи варианти на решения и се очертава възможната рамка на споразумение.
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 27 от 2011 г.  ) При осъществяване на посочените действия медиаторът може да насрочва отделни срещи с всяка от страните при зачитане на равните им права за участие в процедурата.
Основания за спиране на процедурата
Чл. 14. (1) Медиацията се спира:
1. по общо съгласие на страните или по искане на една от страните;
2. при смърт на медиатора;
3. в случаите, предвидени в чл. 10, ал. 3.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2006 г.) Ако медиацията се провежда по време на висящо производство, страните незабавно уведомяват компетентния орган за спирането на процедурата по медиация.
Основания за прекратяване на процедурата
Чл. 15. (1) Процедурата по медиация се прекратява:
1. с постигането на споразумение;
2. по взаимно съгласие на страните;
3. при отказ на една от страните;
4. при смърт на страна по спора;
5. при прекратяване на юридическото лице - страна по спора;
6. (нова - ДВ, бр. 27 от 2011 г. ) с изтичане на 6 месеца от началото на процедурата.
(2) Съгласието на страните за прекратяването на спора им трябва да бъде изразено ясно и недвусмислено.
(3) При прекратяване на процедурата по медиация висящото производство, което е било спряно, се възобновява в съответствие с разпоредбите на закона.

Глава пета
СПОРАЗУМЕНИЕ

Форма и съдържание
Чл. 16. (1) (Предишен текст на чл. 16, доп. - ДВ, бр. 27 от 2011 г. ) Съдържанието и формата на споразумението се определят от страните. Формата може да бъде устна, писмена и писмена с нотариална заверка на подписите на страните по спора. Писменото споразумение съдържа мястото и датата, на която е било постигнато, имената на страните и техните адреси, за какво се съгласяват те, името на медиатора, датата по чл. 11, ал. 2 и подписите на страните.
(2) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2011 г. ) В споразумението страните могат да предвидят отговорност за неизпълнение на предвидените в него задължения.
Действие на споразумението
Чл. 17. (1) Споразумението обвързва само страните по спора и не може да се противопостави на лица, които не са участвали в процедурата.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2006 г.) Споразумението задължава страните само за това, за което са се договорили.
(3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2006 г.) Нищожно е споразумението, което противоречи на закона или го заобикаля, както и когато накърнява добрите нрави.
Придаване на изпълнителна сила на споразумението
Чл. 18. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2011 г. ) (1) Споразумение по правен спор по смисъла на чл. 1 от закона, постигнато в процедура по медиация, има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от районните съдилища в страната.
(2) Съдът одобрява споразумението след потвърждаването му от страните, ако не противоречи на закона и добрите нрави. Съдът изслушва мнението на прокурора, ако той участва като страна по делото.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
(Нова - ДВ, бр. 27 от 2011 г. )
§ 1. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2011 г. ) По смисъла на този закон "презграничен спор" е и:
1. Спорът, при който поне една от страните е с местоживеене или обичайно местопребиваване в държава членка, различна от държавата членка на местоживеене или обичайно местопребиваване на която и да е от другите страни към датата, на която:
а) страните са постигнали съгласие да използват медиация след възникването на спора, или
б) към страните е отправена покана от съда, сезиран с делото, да използват медиация за уреждане на спора.
2. Спорът, при който след медиация между страните започва съдебно производство или арбитраж в държава членка, различна от тази, в която страните са имали местоживеене или обичайно местопребиваване към датата, посочена в т. 1.
За целите на т. 1 и 2 местоживеенето се определя в съответствие с чл. 59 и 60 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1а. (Предишен § 1 - ДВ, бр. 27 от 2011 г. ) В срок 6 месеца от влизането в сила на закона министърът на правосъдието приема стандарти за обучение на медиатора, Процедурни и етични правила за поведение на медиатора и създава и поддържа Единен регистър на медиаторите.
§ 2. Изпълнението на закона се възлага на министъра на правосъдието.
---------
Законът е приет от 39-то Народно събрание на 2 декември 2004 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
________________________________________
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към Закона за изменение и допълнение на Закона за медиацията
(ДВ, бр. 86 от 2006 г.)
§ 7. В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон лицата, които са вписани в Единния регистър на медиаторите, трябва да удостоверят със съответните документи в Министерството на правосъдието, че отговарят на изискванията на чл. 8, ал. 1, т. 1, 3 и 4. В този срок могат да подадат заявление за вписване в Единния регистър на медиаторите и лицата, които отговарят на изискванията на чл. 8, ал. 1, т. 1 - 4 и са обучени за медиатори в страната или в чужбина до влизането в сила на този закон.
§ 8. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон министърът на правосъдието издава наредбата по чл. 8, ал. 4.
§ 9. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет приема тарифата по чл. 8б.
§ 10. Параграф 1 относно чл. 8, ал. 2 влиза в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА към Закона за изменение и допълнение на Закона за медиацията
(ДВ, бр. 27 от 2011 г.)
§ 11. С този закон се въвеждат изискванията на Директива 2008/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 г. относно някои аспекти на медиацията по гражданскоправни и търговскоправни въпроси (ОВ, L 136/3 от 24 май 2008 г.).

MEDIATION ACT

Promulgated, State Gazette No. 110/17.12.2004, amended and supplemented, SG No. 86/24.10.2006, supplemented, SG No. 9/28.01.2011, amended and supplemented, SG No. 27/1.04.2011

Chapter One
GENERAL DISPOSITIONS


Scope of Application

Article 1. This Act regulates the relationships associated with mediation as an alternative method of resolution of legal and non-legal disputes.

Notion of Mediation 

Article 2. Mediation is a voluntary and confidential procedure for out-of-court resolution of disputes, whereby a third party mediator assists the disputants in reaching a settlement.

Subject of Mediation

Article 3. (1) (Supplemented, SG No. 27/2011) Subject of mediation may be civil, commercial, labour, family and administrative disputes related to consumer rights, and other disputes between natural and/or legal persons, including when they are cross-border disputes.

(2) Mediation shall furthermore be conducted in the cases provided for in the Criminal Procedure Code.

(3) Mediation shall not be conducted if a law or another statutory instrument provides for another procedure for conclusion of an agreement.

Organization of Mediation 

Article 4. Mediation shall be implemented by natural persons. Such persons may associate for the purpose of implementing of the activity. No persons performing functions of administration of justice in the judiciary system may carry out mediation activities.

Chapter Two
PRINCIPLES OF MEDIATION
Voluntary Recourse and Equal Treatment

Article 5. The parties shall have equal opportunities to participate in a mediation process. They shall participate in the process of their own free will and may withdraw at any time.

Neutrality and Impartiality 

Article 6. (1) A mediator shall not display partiality and shall not impose a resolution of the dispute.

(2) Within a mediation process, all questions shall be resolved by mutual agreement between the parties.

Confidentiality

Article 7. (1) (Previous Article 7, SG No. 27/2011) Discussions in connection with the dispute shall be confidential. The participants in a mediation process shall be bound by the obligation to respect the confidentiality of all circumstances, facts and documents as have come to the knowledge thereof in the course of the process.

(2) (New, SG No. 27/2011) Mediators may not be interrogated as witnesses regarding circumstances which have been confided to them by mediation participants and which are relevant to the resolution of the dispute that is the subject of the mediation, unless having received the explicit consent of the confiding party.

(3) (New, SG No. 27/2011) An exception to mediation confidentiality is allowed where:

1. this is necessary for the purposes of criminal proceedings or in relation to the protection of public order;

2. this is required in order to ensure the protection of the best interests of children or to prevent harm to the physical or psychological integrity of a person; or

3. disclosure of the content of the agreement resulting from mediation is necessary in order to implement or enforce that agreement.

Chapter Three
LEGAL STATUS OF MEDIATOR
General Eligibility Requirements

Article 8. (Amended, SG No. 86/2006) A mediator may be only a legally capable person who meets the following requirements:

1. has not been convicted for criminal offenses at public law;

2. has successfully undergone a course for mediators

3. has not been deprived of the right to exercise a profession or conduct an activity;

4. (Supplemented, SG No. 9/2011) has a permit for long-term or permanent residence in the Republic of Bulgaria, in the event the person is a foreign national;

5. has been entered in the Uniform Register of Mediators with the Minister of Justice

(2) (Effective as from the date of entry into force of the Treaty concerning the Accession of the Republic of Bulgaria to the European Union) The requirement under paragraph 1, item 4 does not apply to nationals of member-states of the European Union, the other states from the European Economic Area and Switzerland.

(3) The Minister of Justice shall issue a certificate to the mediator ascertaining his/her entering in the Uniform Register of Mediators.

(4) The Minister of Justice shall approve by issuing an order the organizations which deliver training to mediators. The terms and conditions for their approval, as well as the requirements for mediation training are to be defined in an ordinance of the Minister of Justice.

(5) In the event a person, applying for mediator and an organization, applying to deliver training for mediators, do not meet the statutory requirements, the Minister of Justice shall issue an order to refuse, respectively approve, their entering in the Uniform Register of Mediators. The order may be appealed before the Supreme Administrative Court following the procedure of the Administrative Procedure Code.

Uniform Register of Mediators

Article 8a. (New, SG No. 86/2006) (1) The Minister of Justice creates and maintains the Uniform Register of Mediators

(2) The following is entered in the Uniform Register of Mediators:

1. name, personal identification number (personal number of a foreign national), citizenship, education, profession, additional specialization in the field of mediation, the organization which has trained the mediator, foreign language skills, address and telephone for contacts and number of the mediator;

2. deletion and striking off the mediator;

3. the organization where the mediator was trained

4. changes in the circumstances under Article 8, paragraph 1, item 1, 3 and 4.

(3) The Uniform Register of Mediators is public.

(4) A person entered in the Uniform Register of Mediators shall declare in writing to the Minister of Justice any changes in the circumstances, subject to entering in the Register, within 14 days after they occur.

(5) When a requirement of Article 8, paragraph 1, item 1, 3 and 4 is no longer met, the Minister of Justice issues an order for deletion of the mediator in the Uniform Register of Mediators. The order may be appealed before the Supreme Administrative Court following the procedure of the Administrative Procedure Code.

(6) The procedure for entering in, striking off and deletion from the Uniform Register of Mediators is determined by the ordinance as per Article 8, paragraph 4.

(7) The information under paragraph 2, item 1 concerning the personal identification number (personal number of a foreign national) shall be submitted under the terms and conditions provided for by the Personal Data Protection Act.

Fees

Article 8b. (New, SG No. 86/2006) The Ministry of Justice shall charge a fee for entering in the Uniform Register of Mediators and for approval of organizations which train mediators, to an amount set with a tariff, adopted by the Council of Ministers.

Rules of Mediator Conduct

Article 9. (1) (Supplemented, SG No. 86/2006) A mediator shall act in good faith in compliance with the law, good morals, and the procedural and ethical rules of mediator conduct. These rules shall be determined in the ordinance under Article 8, paragraph 4

(2) A mediator shall accept to conduct the procedure solely if able to guarantee his or her own independence, impartiality and neutrality.

Mediator's Obligations and Liability

Article 10. (1) A mediator may not give legal advice.

(2) During the process, a mediator shall be obligated to comply with the opinion of each of the disputants.

(3) A mediator shall withdraw from the process upon occurrence of any circumstances as would cast doubt on the independence, impartiality and neutrality thereof.

(4) A mediator may not communicate to the other participants in the process any circumstances concerning solely one of the disputants without the consent of the said disputant.

(5) A mediator shall not be liable if the parties fail to reach a settlement.

(6) A mediator shall not be liable for non-performance of the agreement.

Chapter Four
MEDIATION PROCESS
Initiation of Process

 

Article 11. (1) A mediation process shall commence on the initiative of the disputants, with each of the said disputants having the right to propose resolution of the dispute through mediation.

(2) (New, SG No. 27/2011) The beginning of a mediation process shall be the date on which the parties have reached an explicit agreement to commence such a process, and when no explicit agreement is available the beginning of the mediation process shall be the date of the first meeting of all participants with the mediator.

(3) (Renumbered from Paragraph 2, SG No. 27/2011) A proposal for resolution of the dispute through mediation may furthermore be made by the court or another competent authority whereto the dispute has been referred for settlement.

(4) (Renumbered from Paragraph 3, SG No. 27/2011) The consent of the parties to resolution of a possible future dispute therebetween through mediation may furthermore be stipulated as a clause of a contract.

Effect of the mediation process beginning on the limitation period

Article 11a. (New, SG No. 27/2011) No limitation period shall run while the mediation process is ongoing.

Participants

Article 12. (1) A mediation process shall be implemented by one or more mediators selected by the parties.

(2) (Supplemented, SG No. 86/2006) The disputants shall participate in the process personally or through a representative. Authorization shall be made in writing.

(3) Lawyers, as well as well as other specialists, may likewise participate in a mediation process.

Mediator's Steps

Article 13. (1) Prior to conduct of the process, the mediator shall inform the parties of the essence of mediation and of the consequences thereof and shall require the written or oral consent of the said parties to participation.

(2) (Amended, SG No. 27/2011) The mediator shall be obligated to indicate all circumstances as my give rise to reasonable doubt in the parties as to the impartiality and neutrality of the mediator, including the cases when the mediator is a person:

1. who is a spouse or a relative in a direct line to an unlimited degree and collaterally up to and including the fourth degree, or to the third degree of affinity, of any of the parties or their representatives;

2. who lives in de facto marital cohabitation with any party to the dispute that is the subject of the mediation;

3. who has been a representative or an agent of any party to the dispute that is the subject of the mediation;

4. in respect of whom there are other circumstances that cause reasonable doubt as to the mediator's impartiality.

(3) (New, SG No. 27/2011) A mediator shall sign a statement of impartiality for each process which has been assigned to him/her and shall present it to the parties to the dispute. The statement of impartiality shall contain, inter alia, a reference to the circumstances under Paragraph 2.

(4) (Renumbered from Paragraph 3, SG No. 27/2011) In the course of the process, the essence of the dispute shall be clarified, the mutually acceptable options of solutions shall be specified, and the possible framework of an agreement shall be outlined.

(5) (Renumbered from Paragraph 4, SG No. 27/2011) Upon performance of the said steps, the mediator may schedule separate meetings with each of the parties, with due respect for the equal rights thereof to participation in the process.

Grounds for Suspension of Process

Article 14. (1) Mediation shall be suspended:

1. by common agreement between the parties, or at the request of one of the parties;

2. upon the death of the mediator;

3. in the cases provided for in Article 10 (3) herein.

(2) (Supplemented, SG No. 86/2006) If mediation is conducted while a proceeding is pending, the parties shall forthwith inform the competent authority of the suspension of the mediation process.

Grounds for Termination of Process

Article 15. (1) A mediation process shall be terminated:

1. upon reaching a settlement;

2. by mutual agreement between the parties;

3. upon withdrawal of one of the parties;

4. upon the death of a disputant;

5. upon dissolution of a disputant if a legal person.

6. (new, SG No. 27/2011) upon expiration of 6 months from the beginning of the process.

(2) The agreement of the parties to the termination of the dispute must be expressed clearly and unequivocally.

(3) Upon termination of a mediation process, a pending proceeding that has been suspended shall be resumed in accordance with the provisions of the law.

Chapter Five
AGREEMENT
Form and Content

Article 16. (1) (Previous Article 16, supplemented, SG No. 27/2011) The form and content of the agreement shall be determined by the parties. The form may be oral, written, or written with a notarization of the parties' signatures. A written agreement shall state the place and date whereat the said agreement was reached, the names of the parties and the addresses thereof, the points of agreement, the name of the mediator, and the date under Article 11(2) and shall bear the signatures of the parties.

(2) (New, SG No. 27/2011) The parties may include a liability clause in the agreement governing any cases of defaulting on the obligations laid down therein.

Effect of Agreement

Article 17. (1) The agreement shall be binding solely on the disputants and may not be held adverse to any persons who did not participate in the process.

(2) (Amended, SG No. 86/2006) The agreement shall be binding on the parties solely in respect of the points of agreement therebetween.

(3) (New, SG No. 86/2006) Null shall be an agreement which contradicts or evades the law, as well as an agreement which is in conflict with the morals.

Making an agreement enforceable

Article 18. (New, SG No. 27/2011) (1) Any agreement concerning a legal dispute within the meaning of Article 1 of this Act reached in a mediation process shall have the effect of a court settlement and shall be subject to approval by regional courts in Bulgaria.

(2) The competent court shall approve the agreement, once acknowledged by the parties, if it does not contradict the law or the principles of morality. The court shall hear the opinion of the prosecutor, if the latter is involved as a party to the process.

ADDITIONAL PROVISION
(New, SG No. 27/2011)

§ 1. (New, SG No. 27/2011) Within the meaning of this Act, a "cross-border dispute" shall be:

1. One in which at least one of the parties is domiciled or habitually resident in a Member State other than that of any other party on the date on which:

(a) the parties agree to use mediation after the dispute has arisen; or

(b) an invitation is made to the parties by a court to which the case has been referred to the effect that they are to use mediation for resolving the dispute.

2. One in which judicial proceedings or arbitration following mediation between the parties are initiated in a Member State other than that in which the parties were domiciled or habitually resident on the date referred to in paragraph 1.

For the purposes of paragraphs 1 and 2, domicile shall be determined in accordance with Articles 59 and 60 of Regulation (EC) No 44/2001 of 22 December 2000 on jurisdiction and the recognition and enforcement of judgments in civil and commercial matters.

TRANSITIONAL AND FINAL PROVISIONS

§ 1a. (Renumbered from § 1, SG No. 27/2011) Within six months after the entry of this Act into force, the Minister of Justice shall adopt mediator training standards, Procedural and Ethical Rules of Mediator Conduct, and shall establish and maintain a Uniform Register of Mediators.

§ 2. The implementation of this Act shall be entrusted to the Minister of Justice.

This Act was passed by the 39th National Assembly on the second day of December in the year two thousand and four, and the Official Seal of the National Assembly has been affixed thereto.

TRANSITIONAL AND FINAL PROVISIONS to the Amendment and Supplement Act to the Mediation Act

(SG No. 86/2006)

§ 7. The persons who have been entered in the Uniform Register of Mediators have to ascertain with the due documents before the Ministry of Justice, within 6 months of the coming of this act into effect, that they meet the requirements of Article 8, paragraph 1, item 1, 3 and 4. The same term applies for filing of applications for entering in the Register of Mediators of persons who meet the requirements of Article 8, paragraph 1, item 1 - 4 and who have been trained as mediators in the country or abroad prior to the entering of this act in effect.

§ 8. The Minister of Justice shall issue the ordinance under Article 8, paragraph 4 within three months after the entering of this act in effect.

§ 9. The Council of Ministers shall adopt the tariff under Article 8b within three months after the entering of this act in effect.

§ 10. Paragraph 1 concerning Article 8, paragraph 2 shall enter into effect as of the date of accession of the Republic of Bulgaria to the European Union.

 

ADDITIONAL PROVISION to the Amendment and Supplement Act to the Mediation Act

(SG No. 27/2011)

§ 11. This Act transposes the requirements laid down in Directive 2008/52/EC of the European Parliament and of the Council of 21 May 2008 on certain aspects of mediation in civil and commercial matters (OJ L 136/3, 24.5.2008)

 

Издадена от министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр. 26 от 27.03.2007 г., в сила от 27.04.2007 г., доп., бр. 29 от 8.04.2011 г., изм., бр. 100 от 15.12.2017 г., в сила от 1.01.2018 г., изм. и доп., бр. 15 от 21.02.2020 г.

Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С тази наредба се уреждат:

1. условията и редът за одобряване на организациите, които обучават медиатори;

2. изискванията за обучение на медиатори;

3. редът за вписване, отписване и заличаване на медиатори от Единния регистър на медиаторите;

4. процедурните и етичните правила за поведение на медиатора.

Глава втора
УСЛОВИЯ И РЕД ЗА ОДОБРЯВАНЕТО НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ, КОИТО ОБУЧАВАТ
МЕДИАТОРИ. ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОБУЧЕНИЕ НА МЕДИАТОРИ

Чл. 2. (Изм. – ДВ, бр. 15 от 2020 г.) Обучение на медиатори могат да извършват организации, които разполагат със специалисти с квалификация и опит в медиацията и са одобрени със заповед на министъра на правосъдието.

Чл. 3. (1) (Изм. – ДВ, бр. 15 от 2020 г.) Организация, която кандидатства за одобряване, подава заявление по образец, утвърден от министъра на правосъдието.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г., отм., бр. 15 от 2020г.).

(3) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г., бр. 15 от 2020 г.) Към заявлението се прилагат:

1. копие от акта, с който е създадена организацията, когато не подлежи на регистрация;

2. учебен план и учебна програма за обучение на медиатори в съответствие с изискванията на тази наредба, както и правила за провеждане на изпита;

3. списък на специалистите, които ще извършват обучение, и копия на документи, които удостоверяват квалификацията и опита им;

4. документ за платена държавна такса, освен когато е платена по електронен път.

Чл. 3а. (Нов – ДВ, бр. 15 от 2020 г.) (1) Заявлението и приложените документи се разглеждат в срока по чл. 4 . За разглеждането на заявление, подадено от търговец или от юридическо лице с нестопанска цел, се извършва служебна справка в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията към министъра на правосъдието.

(2) При констатирани нередовности организацията се уведомява писмено, като се дават указания за отстраняването им в 14-дневен срок. Уведомлението съдържа и указание за последиците от неотстраняване на нередовностите в посочения срок.

(3) Ако подателят не отстрани нередовностите в срока по ал. 2, производството се прекратява. За прекратяването на производството организацията се уведомява писмено.

Чл. 4. (Изм. – ДВ, бр. 15 от 2020 г.) Министърът на правосъдието в 30-дневен срок от подаване на заявлението или от отстраняване на нередовностите в него издава заповед за одобряване на организацията или за отказ. Заповедта за отказ задължително се мотивира, съобщава се писмено и може да бъде оспорена по реда на Административнопроцесуалния кодекс .

Чл. 5. (Отм. – ДВ, бр. 15 от 2020 г.).

Чл. 6. (Изм. – ДВ, бр. 15 от 2020 г.) (1) Министерството на правосъдието поддържа списък на одобрените организации за обучение на медиатори. Списъкът е публичен и съдържа: наименование на организацията и номер на заповедта за одобряване, адрес на управление; адрес на осъществяване на дейността; телефонен номер, електронен адрес; адрес на интернет страница.

(2) Организация, одобрена от министъра на правосъдието за обучение на медиатори, се вписва в списъка служебно.

(3) За всяка вписана в списъка организация се създава, поддържа и съхранява преписка.

(4) Заличаването на организация от списъка се извършва служебно след постъпило заявление за прекратяване на дейността или въз основа на заповед на министъра на правосъдието за отмяна на заповедта за одобряване по реда и при условията на чл. 12 .

Чл. 6а. (Нов – ДВ, бр. 15 от 2020 г.) При промяна на обстоятелствата, при които е издадена заповедта за одобряване, организацията уведомява Министерството на правосъдието в 14-дневен срок от настъпването. Към уведомлението се прилагат съответните документи.

Чл. 6б. (Нов – ДВ, бр. 15 от 2020 г.) (1) Организацията представя доклад до министъра на правосъдието, в който се посочват:

1. брой на проведените през годината обучения по чл. 8 и 11а ;

2. брой на обучените медиатори;

3. брой на издадените удостоверения;

4. друга информация за дейността на организацията, свързана с популяризирането, информирането и обучението по медиация.

(2) Докладът се представя до края на месец март на текущата година и се публикува заедно със списъка по чл. 6 .

Чл. 7. (Изм. – ДВ, бр. 15 от 2020 г.) Организацията уведомява министъра на правосъдието за прекратяване на дейността по обучение на медиатори. Въз основа на постъпилото уведомление организацията се заличава от списъка по чл. 6 .

Чл. 8. Обучението на медиатори се провежда в рамките на минимум 60 учебни часа и включва теоретична и практическа част. Практическата част е минимум половината от учебните часове.

Чл. 9. Теоретичната и практическата подготовка се провежда при спазване на минималните изисквания съгласно приложение № 2.

Чл. 10. Обучението на медиатори приключва с изпит, който се провежда от комисия към съответната обучаваща организация и включва тест за проверка на придобитите знания, участие в симулирана процедура по медиация и събеседване.

Чл. 11. На лицата, издържали изпита, се издава удостоверение за завършено обучение по медиация по образец съгласно приложение № 3.

Чл. 11а. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2011 г.) (1) Медиаторите могат периодично да усъвършенстват знанията си, като преминават допълнително теоретично и практическо обучение по специализирана медиация в рамките на 30 учебни часа при спазване на минималните изисквания съгласно приложение № 2а.

(2) Допълнителното обучение на медиаторите, приключва с изпит, който се провежда от комисия към организациите по чл. 2 , като включва тест за проверка на придобитите знания и в симулирана процедура по медиация.

(3) На лицата, издържали изпита, се издава удостоверение за завършено допълнително обучение по специализирана медиация съгласно приложение № 3а.

Чл. 12. (Изм. – ДВ, бр. 15 от 2020 г.) (1) Министърът на правосъдието може да извършва проверки на дейността на организациите за обучение на медиатори чрез оправомощени със заповед лица. В 20-дневен срок от извършване на проверка за констатираните факти и обстоятелства се съставя протокол, който се съобщава на проверяваната организация. Проверяваната организация може да изрази становище в 7-дневен срок от съобщаването на протокола. Протоколът и становището на проверяваната организация, ако е постъпило такова в 7-дневен срок от съобщаването на протокола, се представят от извършилите проверката лица пред министъра на правосъдието.

(2) При констатирани нарушения министърът на правосъдието издава заповед, с която дава указания и срок за тяхното отстраняване на проверяваната организация.

(3) При неизпълнение на дадените указания в определения за това срок министърът на правосъдието може да отмени заповедта за одобряване на организацията за обучение на медиатори. Заповедта за отмяна задължително се мотивира, съобщава се писмено и може да бъде оспорена по реда на Административнопроцесуалния кодекс .

Глава трета
РЕД ЗА ВПИСВАНЕ В ЕДИННИЯ РЕГИСТЪР НА МЕДИАТОРИТЕ (ЕРМ)

Чл. 13. (1) (Доп. – ДВ, бр. 15 от 2020 г.) Министърът на правосъдието или определено от него длъжностно лице създава и поддържа Единен регистър на медиаторите.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 15 от 2020 г.) В Единния регистър на медиаторите се вписват данните по чл. 8а, ал. 2 от Закона за медиацията . Регистърът е публичен с изключение на данните за единен граждански номер и личен номер на чужденец.

(3) (Отм. – ДВ, бр. 15 от 2020 г.).

Чл. 14. (Изм. – ДВ, бр. 15 от 2020 г.) Лице, което кандидатства за медиатор, подава в Министерството на правосъдието заявление за вписване в ЕРМ по образец, утвърден от министъра на правосъдието.

Чл. 15. Към заявлението се прилагат:

1. (отм. – ДВ, бр. 15 от 2020 г.);

2. удостоверение по образец съгласно приложение № 3 за успешно завършен курс на обучение за медиатор в одобрена от министъра на правосъдието организация;

3. (изм. – ДВ, бр. 15 от 2020 г.) документ за съдимост, когато лицето не е български гражданин;

4. (доп. – ДВ, бр. 15 от 2020 г.) декларация, че лицето не е поставено под запрещение, не е лишено от право да упражнява професия или дейност и не осъществява функции по правораздаване в системата на съдебната власт;

5. (доп. – ДВ, бр. 15 от 2020 г.) документ за платена държавна такса, освен когато е платена по електронен път.

Чл. 16. (1) (Доп. – ДВ, бр. 15 от 2020 г.) За целите на разглеждане на заявлението данните за съдимостта на българските граждани се установяват служебно. Когато са спазени изискванията на закона, министърът на правосъдието в 30-дневен срок от подаване на заявлението издава удостоверение на медиатора за вписването му в ЕРМ.

(2) Удостоверението съдържа: трите имена на медиатора, номер на удостоверението и дата, уникален номер, под който медиаторът е вписан в регистъра.

(3) Уникалният номер на медиатора в ЕРМ се образува от датата на вписване и от поредния номер на вписването за деня.

Чл. 17. (Изм. – ДВ, бр. 15 от 2020 г.) (1) При нередовности на документите кандидатът за медиатор се уведомява писмено, като се дават указания за отстраняването им в 14-дневен срок. Уведомлението съдържа и указание за последиците от неотстраняването на нередовностите.

(2) Ако нередовностите не бъдат отстранени в срока по ал. 1, производството се прекратява. Кандидатът за медиатор се уведомява писмено за прекратяването на производството.

Чл. 18. (1) (Изм. – ДВ, бр. 15 от 2020 г.) Когато кандидатът за медиатор не отговаря на нормативните изисквания, министърът на правосъдието със заповед отказва вписване в ЕРМ. Заповедта за отказ задължително се мотивира, съобщава се писмено и може да бъде оспорена по реда на Административнопроцесуалния кодекс .

(2) (Отм. – ДВ, бр. 15 от 2020 г.).

Чл. 18а. (Нов – ДВ, бр. 15 от 2020 г.) Медиатор, вписан в ЕРМ, заявява писмено до министъра на правосъдието за промени в обстоятелствата, които подлежат на вписване, в 14-дневен срок от настъпването им. Заявлението е по образец, утвърден от министъра на правосъдието.

Чл. 19. (Изм. – ДВ, бр. 15 от 2020 г.) Отписване на медиатор от ЕРМ се извършва въз основа на заявление по образец, утвърден от министъра на правосъдието.

Чл. 20. (Изм. – ДВ, бр. 15 от 2020 г.) Когато бъде нарушена забраната по чл. 4 или отпадне някое от изискванията по чл. 8, ал. 1, т. 1 , 3 и 4 от Закона за медиацията , министърът на правосъдието издава заповед за заличаване на медиатора от ЕРМ. Заповедта за заличаване задължително се мотивира, съобщава се писмено и може да бъде оспорена по реда на Административнопроцесуалния кодекс .

Глава четвърта
ПРОЦЕДУРНИ И ЕТИЧНИ ПРАВИЛА ЗА ПОВЕДЕНИЕ НА МЕДИАТОРА

Чл. 21. (1) За започване на процедура по медиация се подава предложение от едната или от двете страни по спора до медиатора, което съдържа:

1. имената на страните;

2. адрес, телефон, факс;

3. кратко описание на спора.

(2) Когато медиаторите са сдружени по смисъла на чл. 4, изр. 2 от Закона за медиацията , предложението се подава до сдружението.

Чл. 22. (1) Медиацията протича в рамките на една или повече срещи.

(2) Срещите се насрочват след съгласуване с всяка от страните в удобно за тях време.

Чл. 23. Медиаторът информира страните за същността на медиацията и за нейните последици в началото на първата среща.

Чл. 24. Медиаторът изисква от страните да изразят писмено или устно своето съгласие за участие, след като се убеди, че те са разбрали същността и последиците от медиацията.

Чл. 25. Медиаторът създава благоприятна обстановка за свободно общуване на страните по спора с цел те да подобрят отношенията си и да постигнат споразумение.

Чл. 26. Медиаторът осигурява условия споразумението между страните да се постигне по взаимно съгласие и с разбиране на договореностите в него.

Чл. 27. Медиаторът не може да дава правни съвети, а само подпомага страните да постигнат взаимно приемливо споразумение.

Чл. 28. Медиаторът уважава мнението на всяка от страните по спора и изисква уважение от тях.

Чл. 29. Медиаторът има право да прекрати медиацията, ако собствената му преценка и етика го навеждат на мисълта, че медиацията не протича по законен или етичен начин.

Чл. 30. Медиаторът приема да посредничи между страните по спора, при условие че може да запази своята безпристрастност. По време на процедурата той не следва да проявява предразсъдъци и пристрастия, основани на личните качества на страните, тяхното минало или представянето им в процедурата по медиация.

Чл. 31. При представянето си на страните медиаторът разкрива обстоятелствата, които могат да доведат до конфликт на интереси.

Чл. 32. Медиаторът пази тайна за обстоятелствата, фактите и документите, които са му станали известни в хода на процедурата по медиация.

Чл. 33. При прекратяване на функциите си медиаторът не е освободен от задължението си да пази тайна, свързана с дейността му като медиатор.

Чл. 34. (1) Медиаторът започва процедурата по медиация, след като страните приемат условията за заплащане на труда му.

(2) Медиаторът не може да определя под условие размера на възнаграждението си или да го обвързва с изхода от решаването на спора.

Чл. 35. Медиаторът популяризира дейността си по начин и със средства, които дават вярна представа за медиацията.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. Издадените удостоверения за вписване на медиатори в ЕРМ до влизане на тази наредба в сила стават безсрочни.

§ 2. Наредбата влиза в сила 30 дни след обнародването й в "Държавен вестник".


ПРЕХОДНА РАЗПОРЕДБА

към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 2 от 2007 г. за условията и реда за одобряване на организациите, които обучават медиатори; за изискванията за обучение на медиатори; за реда за вписване, отписване и заличаване на медиатори от Единния регистър на медиаторите и за процедурните и етични правила за поведение на медиатора

(ДВ, бр. 15 от 2020 г.)

§ 22. Заявленията, подадени до влизането в сила на тази наредба, се разглеждат при досегашните условия и по досегашния ред.

 

Приложение № 1 към чл. 3
(Отм. – ДВ, бр. 15 от 2020 .)

 

Приложение № 2 към чл. 8

 ПРОГРАМА МИНИМУМ ЗА ОБУЧЕНИЕ НА МЕДИАТОРИ

I. ТЕОРЕТИЧНА ЧАСТ

Въведение в медиацията

1. Понятие за конфликт. Правни способи за разрешаване на спора - съд, арбитраж, помирение и други.

2. Понятие за спогодба - съдебна и извънсъдебна. Същност и правни последици.

3. Понятие за медиация. Практическо приложение на медиацията като способ за разрешаване на спорове. Критерии за допустимост.

4. Участници в процедурата по медиация. Правомощия на съда или на друг компетентен орган, пред който спорът е отнесен за решаване.

5. Принципи на медиацията.

6. Процедурни и етични правила при провеждане на медиация.



Процедура по медиация

1. Откриване на процедурата по медиация. Избор на медиатор.

2. Фази и етапи на процедурата по медиация.

3. Роля и функции на медиатора. Методи за подобряване на комуникацията.

Стратегии за справяне с проблемни ситуации.

4. Спиране и прекратяване на процедурата.

5. Споразумение. Съдържание на споразумението, действие.


Медиация по отделни видове спорове

1. Сравнително-правен преглед на законодателството и практиката по приложение на медиацията.

2. Специфика на процедурата по медиация при отделни видове спорове:
• граждански спорове, включително спорове, свързани с права на потребителя,
• административни спорове,
• трудови спорове,
• семейна медиация,
• търговска (бизнес-) медиация,
• медиация по наказателни дела и др.
 

II. ПРАКТИЧЕСКА ЧАСТ

Практическите умения се придобиват в реална и/или в симулативна среда и задължително включват индивидуални занимания и практически семинари в група за овладяване на техниките на медиация чрез игри, участие в поне 3 симулации и анализ.
 

Приложение № 2а към чл. 11а, ал. 1
(Ново - ДВ, бр. 29 от 2011 г.)

 

ПРОГРАМА МИНИМУМ ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНО ОБУЧЕНИЕ ПО СПЕЦИАЛИЗИРАНА МЕДИАЦИЯ

Допълнителното обучение по специализирана медиация включва придобиване на специфични теоретически и практически умения за водене на процедурата по медиация по един от посочените видове спорове:
- граждански спорове, включително спорове, свързани с права на потребителя;
- административни спорове;
- трудови спорове;
- семейни спорове;
- търговски спорове;
- медиация по наказателни дела;
- презгранични спорове;
- други видове спорове.
 

 I. Теоретична част:

1. Възможност за прилагане на процедурата по медиация.

2. Законодателна рамка и практическо прилагане на медиацията.

3. Особености на процедурата по медиация при специализираните спорове и изграждане на специфични умения у медиатора за водене на процедурата.

4. Действие на споразумението, постигнато при специализирана медиация и придаване на изпълнителна сила.

 

 II. Практическа част:

Практическите умения се придобиват в реална и/или в симулативна среда и задължително включват индивидуални занимания и практически семинари в група за овладяване на специфични техники на медиация чрез игри, участие в поне 3 симулации и анализ.


 

Приложение № 3 към чл. 10
 

НАИМЕНОВАНИЕ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА, КОЯТО ОБУЧАВА МЕДИАТОРИ

У Д О С Т О В Е Р Е Н И Е

№ ........../дата

Настоящото се издава на:
........................................................................
(трите имена на лицето, ЕГН, адрес)
В уверение за:
Успешно завършен курс на обучение за медиатор в съответствие с нормативните изисквания на Република България, с обща продължителност .............. (мин. 60 часа), с включена теоретична подготовка и практическа част с продължителност ................... (мин. 30 часа).
Обучението е проведено в периода от ............... до ............
Изпитътеположенна..............................................
(дата)
Придобита е допълнителна специализация в областта на .............. медиация.
(изречението се добавя само ако лицето има такава специализация)

Лице, което
представлява организацията
(име, подпис и печат)

 

Приложение № 3а към чл. 11а, ал. 3
(Ново - ДВ, бр. 29 от 2011 г.)
 

 

НАИМЕНОВАНИЕ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА,
КОЯТО ОБУЧАВА МЕДИАТОРИ

У Д О С Т О В Е Р Е Н И Е
№........../дата


Настоящото се издава на:
...........................................................................
(трите имена на лицето, ЕГН, адрес)
В уверение за:
Успешно завършен курс за медиатор по специализирана медиация в областта на............. Обучението е в съответствие с нормативните изисквания на Република България, с обща продължителност ............... (мин. 30 часа), с включена теоретична подготовка и практическа част с участие в поне 3 симулации и анализ.
Обучението е проведено в периода от.........до....................
Изпитът е положен на ........................................................
(дата)
Придобита е допълнителна специализация в областта на ............ медиация.
Лице, което представлява
организацията....................
(име, подпис и печат)

 

Приложение № 4 към чл. 14
(Отм. – ДВ, бр. 15 от 2020 .)

 

Приложение № 5 към чл. 19
(Отм. – ДВ, бр. 15 от 2020 .)

 

ДИРЕКТИВА 2008/52/ЕО

НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 21 май 2008 година

относно някои аспекти на медиацията

по гражданскоправни и търговскоправни въпроси

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

 

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 61, буква в) и член 67, параграф 5, второ тире от него, като взеха предвид предложението на Комисията, като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1), в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (2), като имат предвид, че:

(1) Общността си е поставила за цел да поддържа и развива пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в което се гарантира свободното движение на хора. За тази цел Общността трябва да приеме, наред с други, и мерки в областта на съдебното сътрудничество по гражданско - правни въпроси, които са необходими за правилното функциониране на вътрешния пазар.

(2) Достъпът до правосъдие е основен принцип и с оглед улесняването на по-добрия достъп до правосъдие на заседанието си в Тампере на 15 и 16 октомври 1999 г.

Европейският съвет призова държавите-членки да създадат алтернативни, извънсъдебни процедури.

(3) През май 2000 г., Съветът прие заключения относно алтернативните способи за разрешаване на спорове, пред - видени в гражданското и търговското право, като заяви, че установяването на основни принципи в тази област е важна стъпка към правилното развитие и действие на извънсъдебните процедури за разрешаване на спорове по гражданскоправни и търговскоправни въпроси с цел опростяване и подобряване на достъпа до правосъдие.

(4) През април 2002 г., Комисията представи Зелена книга за алтернативните способи за разрешаване на спорове по гражданскоправни и търговскоправни въпроси, като направи преглед на съществуващото положение в областта на алтернативните способи за разрешаване на спорове в Европейския съюз и постави началото на широки консултации с държавите-членки и заинтересованите страни по възможни мерки за насърчаване използването на медиация.

(5) Целта да се осигури по-добър достъп до правосъдие като част от политиката на Европейския съюз за създаване на пространство на свобода, сигурност и правосъдие следва да включва достъп както до съдебни, така и до извънсъдебни способи за разрешаване на спорове. Настоящата директива следва да допринася за правилното функциониране на вътрешния пазар, по-специално по отношение на предлагането на услуги по медиация.

(6) Медиацията може да предостави икономично и бързо извънсъдебно разрешаване на спорове по гражданско-правни и търговскоправни въпроси посредством процедури, пригодени за нуждите на страните. Съществува по-голяма вероятност споразуменията, постигнати в резултат на медиация, да бъдат доброволно спазвани, както и да спомогнат за запазването на приятелска и трайна връзка между страните. Тези ползи са още по-видими в ситуации, включващи презгранични елементи.

(7) За да се насърчи още повече използването на медиация и да се осигури предвидима правна рамка за страните, които използват медиацията, е необходимо да се въведе рамково законодателство, което в частност да уреди ключови аспекти на гражданския процес.

(8) Разпоредбите на настоящата директива следва да се прилагат единствено при медиация по презгранични спорове, но никоя от тях не следва да възпрепятства държавите-членки да прилагат тези разпоредби и при вътрешни процедури по медиация.

(9) Настоящата директива не следва да възпрепятства по никакъв начин използването на съвременни комуникационни технологии в процедурата по медиация.

24.5.2008 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 136/3

(1) ОВ C 286, 17.11.2005 г., стр. 1.

(2) Становище на Европейския парламент от 29 март 2007 г. (ОВ C 27 E, 31.1.2008 г., стр. 129) и Обща позиция на Съвета от 28 февруари 2008 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и позиция на Европейския парламент от 23 април 2008 г. (все още непубликувана в Официален вестник).

(10) Настоящата директива следва да се прилага към процедури, в които две или повече страни по презграничен спор се опитват сами, на доброволни начала, да постигнат приятелско споразумение за разрешаване на техния спор с помощта на медиатор. Тя следва да се прилага към гражданскоправни и търговскоправни въпроси. Въпреки това директивата не следва да се прилага за права и задължения, по отношение на които страните не могат да вземат сами решения съгласно съответното приложимо право. Подобни права и задължения се срещат особено често в семейното и трудовото право.

(11) Настоящата директива не следва да се прилага към преддоговорни преговори, нито при процедури със съдебен характер като определени процедури за съдебно помирение, процедури по потребителски жалби, арбитраж и експертни решения, нито при процедури, в които лица или органи дават официална препоръка за разрешаването на спора, независимо дали препоръката е със задължителен или незадължителен характер.

(12) Настоящата директива следва да се прилага в случаи, когато съдът насочва страните към медиация или националното законодателство предвижда медиация. Освен това, доколкото един съдия може да действа като медиатор съгласно националното законодателство, настоящата директива следва да се прилага при медиация, осъществявана от съдия, който не участва в съдебно производство, свързано със спорния въпрос или въпроси. Настоящата директива обаче не следва да се прилага при опити от страна на сезирания съд или съдия да разреши спор в рамките на съдебно производство, отнасящо се до въпросния спор, или в случаите, когато сезираният съд или съдия иска съдействие или съвет от компетентно лице.

(13) Медиацията, предвидена в настоящата директива, следва да е доброволна процедура, в смисъл че страните сами отговарят за процедурата и могат да я организират както пожелаят и да я прекратят по всяко време. Въпреки това съгласно националното право следва да е възможно съдилищата да определят срокове за процедурата по медиация. Освен това съдилищата следва да могат да насочат вниманието на страните към възможността за медиация винаги когато е уместно.

(14) Никоя разпоредба на настоящата директива не следва да засяга национално законодателство, съгласно което използването на медиация е задължително или подлежи на стимули или санкции, при условие че подобно законодателство не възпрепятства страните да упражняват правото си на достъп до съдебната система. Нищо в настоящата директива не следва да засяга съществуващите саморегулиращи се системи за медиация, доколкото те засягат аспекти, които не са обхванати от директивата.

(15) С цел осигуряване на правна сигурност настоящата директива следва да посочва коя дата следва да се взема предвид при определяне дали спорът, който страните се опитват да разрешат чрез медиация, е презграничен. При липса на писмено споразумение, в което се определя конкретна дата, следва да се счита, че страните се съгласяват да използват медиация в момента на предприемане на конкретно действие за започване на процедурата по медиация.

(16) За да се осигури необходимото взаимно доверие по отношение на поверителността, последиците за давностните срокове, признаването и изпълнението на постигнати в резултат на медиация споразумения, държавите-членки следва да насърчават по всякакви начини, които считат за подходящи, обучението на медиатори и въвеждането на ефективни механизми за контрол върху качеството на предоставяните услуги по медиация.

(17) Държавите-членки следва да определят такива механизми, които може да включват прибягване до пазарно ориентирани решения, и от тях не следва да се изисква да предоставят финансиране за тази цел. Механизмите следва да са насочени към запазване на гъвкавостта на процедурата по медиация и автономията на волята на страните и към гарантиране, че медиацията се осъществява по ефективен, безпристрастен и компетентен начин. Медиаторите следва да бъдат уведомени за съществуването на Европейски кодекс за поведение на медиатори, който също така следва да бъде на разположение на обществеността чрез Интернет.

(18) В областта на защита на потребителите Комисията прие препоръка (1) за установяването на минимални критерии за качество, което извънсъдебни органи, участващи в уреждане на потребителски спорове по взаимно съгласие, следва да предлагат на своите клиенти. Медиаторите и организациите, които попадат в приложното поле на препоръката, следва да бъдат насърчавани да спазват нейните принципи. За да се улесни разпространението на информация относно тези органи, Комисията следва да създаде база данни на извънсъдебните процедури, за които държавите-членки считат, че отговарят на принципите на тази препоръка.

(19) Медиацията не следва да се разглежда като по-неефективна алтернатива на съдебното производство поради обстоятелството, че спазването на постигнатите в резултат на медиация споразумения ще зависи от добрата воля на страните. Поради това държавите-членки след а да гарантират на страните по постигнато в резултат на медиация писмено споразумение, че на съдържанието му може да се придаде изпълнителна сила. Държава-членка следва да може да откаже да придаде изпълнителна сила на споразумение единствено когато съдържанието противоречи на нейното законодателство, включително нейното международно частно право, или нейното законодателство не предвижда изпълнителна сила на съдържанието на конкретното споразумение. Такъв би могъл да бъде случаят, когато посоченото в споразумението задължение е неизпълнимо по своето естество.

L 136/4 BG Официален вестник на Европейския съюз 24.5.2008 г.

(1) Препоръка 2001/310/ЕО на Комисията от 4 април 2001 г. относно принципите за извънсъдебните органи, участващи в уреждането на потребителски спорове по взаимно съгласие (ОВ L 109, 19.4.2001 г., стр. 56).

(20) Съдържанието на постигнато в резултат на медиация споразумение, на което е придадена изпълнителна сила в държава-членка, следва да бъде признато и обявено за изпълняемо в останалите държави-членки в съответствие с приложимото право на Общността или националното законодателство. Това може да се осъществи, например, въз основа на Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (1) или Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност (2).

(21) Регламент (ЕО) № 2201/2003 изрично предвижда, че за да подлежат на изпълнение в друга държава-членка, споразуменията между страните трябва да подлежат на изпълнение в държавата-членка, в която са сключени. Следователно ако съдържанието на споразумение, постигнато в резултат на медиация по въпрос от семейното право, не подлежи на изпълнение в държавата-членка, където е сключено споразумението и където е подадена молбата за придаване на изпълнителна сила, настоящата директива не следва да насърчава страните да заобикалят законодателството на тази държава-членка, като постигнат придаване на изпълнителна сила на споразумението си в друга държава-членка.

(22) Настоящата директива не следва да засяга правилата в държавите-членки относно изпълнението на споразуменията, постигнати в резултат на медиация.

(23) Поверителността при процедура по медиация е особено важна и поради това настоящата директива следва да предвиди минимална степен на съвместимост на гражданскопроцесуалните норми по отношение на защитата на поверителния характер на медиацията в последващо гражданско или търговско съдебно производство или арбитраж.

(24) С цел да се насърчи използването на медиация от страните, държавите-членки следва да гарантират, че нормите им относно давностните срокове не възпрепятстват страните да се обърнат към съд или към арбитраж, ако медиацията се окаже неуспешна. Държавите-членки следва да гарантират, че този резултат ще бъде постигнат, дори ако настоящата директива не хармонизира националните норми относно давностните срокове. Настоящата директива не следва да засяга разпоредби относно давностните срокове в международни споразумения, прилагани в държавите-членки, например в областта на транспортното законодателството.

(25) Държавите-членки следва да насърчават информирането на обществеността относно начините за свързване с медиатори и организации, които предлагат услуги по медиация. Те следва също така да насърчават практикуващите юристи да информират клиентите си за възможността за медиация.

(26) В съответствие с точка 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество (3) държавите-членки се насърчават да изготвят за собствено ползване и в интерес на Общността свои таблици, които, доколкото е възможно, да илюстрират съответствието между настоящата директива и мерките за транспониране и да ги направят обществено достояние.

(27) Настоящата директива цели да насърчи зачитането на основните права и взема предвид принципите, признати по-специално в Хартата на основните права на Европейския съюз.

(28) Тъй като целта на настоящата директива не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и поради тази причина може да бъде постигната по-успешно на общностно равнище поради мащаба или последиците на предлаганото действие, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(29) В съответствие с член 3 от Протокола относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност, Обединеното кралство и Ирландия уведомиха за желанието си да участват в приемането и прилагането на настоящата директива.

(30) В съответствие с членове 1 и 2 от Протокола относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност, Дания не взема участие в приемането на настоящата директива, не е обвързвана с нея или с нейното прилагане, 24.5.2008 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 136/5

(1) ОВ L 12, 16.1.2001 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1791/2006 (ОВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 1).

(2) ОВ L 338, 23.12.2003 г., стр. 1. Регламент, изменен с Регламент (ЕО) № 2116/2004 (ОВ L 367, 14.12.2004 г., стр. 1). (3) ОВ C 321, 31.12.2003 г., стр. 1.

 

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Цел и приложно поле

  1. Целта на настоящата директива е да улесни достъпа до алтернативно разрешаване на спорове и да насърчи приятелското уреждане на спорове посредством насърчаване използването на медиация и осигуряване на балансирано съотношение между медиацията и съдебното производство.
  2. Настоящата директива се прилага при презгранични спорове по гражданскоправни и търговскоправни въпроси, с изключение на въпроси, свързани с права и задължения, с които страните не могат свободно да се разпореждат според съответното приложимо право. В частност, тя не обхваща данъчни, митнически или административни въпроси, нито отговорността на държавата за действия или бездействия при упражняването на държавна власт („acta iure imperii“).
  3. В настоящата директива понятието „държава-членка“ означава държавите-членки с изключение на Дания.

Член 2

Презгранични спорове

1. За целите на настоящата директива презграничен спор е спорът, при който поне една от страните е с местоживеене или обичайно местопребиваване в държава-членка, различна от държавата-членка на местоживеене или обичайно местопребиваване на която и да е от другите страни към датата, на която:

а) страните се съгласяват да използват медиация след възникването на спора;

б) медиацията е разпоредена от съд;

в) съгласно националното законодателство възниква задължение да се използва медиация; или

г) към страните е отправена покана по смисъла на член 5.

2. Независимо от параграф 1, за целите на членове 7 и 8 презграничен е и този спор, при който след медиация между страните започва съдебно производство или арбитраж в държава-членка, различна от тази, в която страните са имали местоживеене или обичайно местопребиваване към датата, посочена в параграф 1, букви а), б) или в).

3. За целите на параграфи 1 и 2 местоживеенето се определя в съответствие с членове 59 и 60 от Регламент (ЕО) № 44/2001.

Член 3

Определения

За целите на настоящата директива се използват следните определения:

а) „медиация“ означава структурирана процедура, независимо от нейното наименование или начина на позоваване, при която две или повече спорещи страни се опитват сами, на доброволни начала, да постигнат споразумение за разрешаване на спора между тях с помощта на медиатор. Тази процедура може да бъде започната от страните, предложена или разпоредена от съд, или предвидена от законодателството на държава-членка. Понятието включва медиация, осъществявана от съдия, който не участва в съдебно производство, отнасящо се до въпросния спор. То изключва опитите от страна на сезирания съд или съдия да разреши спор в хода на съдебно производство по този спор.

б) „медиатор“ означава трето лице, което е помолено да осъществи медиация по ефективен, безпристрастен и компетентен начин, независимо от наименованието или професията на това трето лице в съответната държава-членка и от начина, по който третото лице е посочено или от него е поискано да осъществи медиация.

Член 4

Гарантиране на качеството на медиацията

  1. Държавите-членки насърчават по всякакви начини, които считат за подходящи, разработването и спазването на доброволни кодекси за поведение от медиаторите и организациите, предоставящи услуги по медиация, както и на други механизми за ефективен контрол на качеството във връзка с предоставянето на услуги по медиация.
  2. Държавите-членки насърчават първоначалното и допълнителното обучение на медиатори с цел да се гарантира, че медиацията се осъществява по ефективен, безпристрастен и компетентен начин по отношение на страните.

 

Член 5

Насочване към медиация

1. Съдът, сезиран с делото, може, ако е уместно и като отчита всички обстоятелства по делото, да прикани страните да използват медиация за уреждане на спора. Съдът може също така да прикани страните да присъстват на информационна среща относно използването на медиацията, ако такива срещи се провеждат и са лесно достъпни.

L 136/6 BG Официален вестник на Европейския съюз 24.5.2008 г.

2. Настоящата директива не засяга разпоредбите на националното законодателство, съгласно които медиацията е задължителна или подлежи на стимули или санкции, преди или след започване на съдебното производство, при условие че съответното законодателство не възпрепятства страните да упражняват правото си на достъп до съдебната система.

Член 6

Изпълняемост на споразумения, постигнати чрез медиация

  1. Държавите-членки гарантират възможността страните или една от страните, с изричното съгласие на останалите, да поискат да се придаде изпълнителна сила на съдържанието на постигнато в резултат на медиация писмено споразумение. На съдържанието на такова споразумение се придава изпълнителна сила, освен ако съдържанието на споразумението не противоречи на законодателството на държавата-членка, в която е направено искането, или законодателството на същата държава-членка не предвижда неговата изпълняемост.
  2. На съдържанието на споразумението може да се придаде изпълнителна сила от съд или друг компетентен орган посредством съдебно решение или друг акт , съставен или
  3. заверен от лице, натоварено от държавата с такива функции, в съответствие със законодателството на държавата-членка, в която е направено искането.
  4. Държавите-членки уведомяват Комисията за съдилищата или другите органи, компетентни да приемат молби съгласно параграфи 1 и 2.
  5. Никоя от разпоредбите в настоящия член не засяга приложимите норми за признаване и изпълнение в друга държава-членка на споразумение, на което е придадена изпълнителна сила в съответствие с параграф 1.

Член 7

Поверителен характер на медиацията

1. Предвид обстоятелството, че медиацията следва да се провежда при условията на поверителност, държавите-членки гарантират, че освен ако страните не са договорили друго, нито медиаторите, нито лицата, участващи в провеждането на процедурата по медиация, са длъжни да дават свидетелски показания в хода на граждански и търговски съдебни производства или арбитраж относно информация, произтичаща или свързана с процедура по медиация, освен:

а) когато това е необходимо поради първостепенни съображения, свързани с обществения ред на съответната държава-членка, по-специално когато трябва да се осигури закрилата на интересите на деца или да се предотврати посегателство над физическата или психическа неприкосновеност на определено лице; или

б) когато разкриването на съдържанието на споразумението, постигнато в резултат на медиация, е необходимо за прилагането или изпълнението на същото споразумение.

2. Никоя от разпоредбите на параграф 1 не възпрепятства държавите-членки да прилагат по-строги мерки за защита на поверителния характер на медиацията.

Член 8

Последици от медиацията за давностните срокове

  1. Държавите-членки гарантират, че страните, които избират медиацията в опит да разрешат спор, няма да бъдат възпрепятствани впоследствие да образуват съдебно производство или арбитраж във връзка със същия спор поради изтичането на давностни срокове в хода на процедурата по медиация.
  2. Параграф 1 не засяга разпоредби относно давностните срокове в международни споразумения, по които държавите-членки са страни.

Член 9

Информация за обществеността

Държавите-членки насърчават по всякакви начини, които считат за подходящи, и по- специално чрез Интернет, информирането на обществеността относно начините за свързване с медиатори и организации, предоставящи услуги по медиация.

 

Член 10

Информация за компетентни съдилища и органи

Комисията осигурява по всякакви подходящи начини обществен достъп до информацията за компетентните съдилища или органи, която държавите-членки съобщават съгласно член 6, параграф 3.

Член 11

Преразглеждане

Не по-късно от 21 май 2016 г., Комисията представя на Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет доклад относно прилагането на настоящата директива. Докладът следва да разглежда развитието на медиацията в рамките на Европейския съюз и въздействието на настоящата директива в държавите-членки. При необходимост докладът се съпровожда от предложения за изменение на настоящата директива. 24.5.2008 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 136/7

Член 12

Транспониране

  1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, преди 21 май 2011 г., с изключение на член 10, за който срокът е 21 ноември 2010 г. най-късно. Те незабавно информират Комисията за това. Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.
  2. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 13

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 14

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Страсбург на 21 май 2008 година.

За Европейския парламент

Председател

H.-G. PÖTTERING

За Съвета

Председател

J. LENARČIČ

L 136/8 BG Официален вестник на Европейския съюз 24.5.2008 г.

Новини

Повече: Новини